Смолян загуби днес един от своите най-неуморни родолюбци. В 98-ата си година почина Георги Милушев – почетен гражданин на Смолян, общественик, дарител и самоук творец, който до последните месеци от живота си превръщаше преклонението пред историята в дела. За неговата кончина съобщи внукът му Кирил Асенов във Фейсбук с думите:
Той беше един истински достоен човек и родолюбец. Научи ме на толкова много неща – труд, отдаденост, любов към семейството и безброй други безценни уроци!
След себе си той оставя едно истински ценно и богато наследство, изпълнено със стойност и чест!
Ще продължим да следваме делата ти и да търсим нови начини да почитаме любовта ти към семейството и историята!.
Неговите паметници на Васил Левски и Георги Сава Раковски останаха в сърцето на града, но следата му не се изчерпва с тях. Тя е в десетилетията труд за Смолян, в читалището, в инициативите, в грижата за паметта на хората, които са градили България.
Само преди два месеца, на 20 април, Георги Милушев получи отличие за заслуги към област Смолян от областния управител Зарко Маринов. Наградата му бе връчена пред бюст-паметника на Георги Сава Раковски, който сам бе създал и дарил на града. Поводът бе 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, а признанието – за значимия му принос към съхраняването на историческата памет и националното самосъзнание в Родопите.
До последно той имаше нови идеи. През февруари Общинският съвет одобри поставянето в Смолян на паметна плоча с барелеф на маестро Атанас Капитанов. Макетът в естествен размер отново бе изработен от Георги Милушев. Това бе неговият начин да благодари на човека, с когото още в младостта си бе свързал сили за възстановяването на културния живот в града.
„Ако ми остане още малко живот…“
През юни 2021 г. Георги Милушев подари на Смолян паметника на Васил Левски на площад „Свобода“. Идеята не се бе родила внезапно. Десет години не го напускала мисълта, че Апостола трябва да има достойно място в стария център на града. Две години моделирал бюста, преминал през спорове за мястото и търсел приемливо решение, защото за него Левски не можел да бъде поставен някъде встрани.
„Ако ми остане още малко живот, съм започнал да правя паметник на Раковски“, каза тогава майсторът дарител.
Останаха му сили. И изпълни обещанието си.
През април 2024 г. пред Военния клуб в Смолян бе открит бюст-паметникът на Георги Сава Раковски. Идеята, проектът, изработката и поставянето бяха негово дело. Камъка за паметника доставил лично от района на Перник. Техническата работа му отнела четири месеца, а преодоляването на бюрократичните пречки – близо две години. След церемонията семейството дари монумента на Министерството на отбраната, Военния клуб и 101-ви алпийски полк.
Георги Милушев не говореше за родолюбието като за абстрактна добродетел. За него то бе работа. Бе камък, който трябва да се намери и пренесе. Бе проект, който трябва да се довърши. Бе паметник, който трябва да бъде изправен, дори когато годините отдавна са се превърнали в изпитание.
През юли 2024 г. той предаде на Държавния архив в Смолян проектите, документите и снимките, свързани с изградените от него паметници. Не остави само монументи. Погрижи се да остане и историята на тяхното създаване.
Смолянчанин по рождение и по избор
Георги Милушев е роден на 17 август 1928 г. в Смолян. Започнал да работи още на 12 години. Завършил основното си образование в днешното СУ „Св. св. Кирил и Методий“, тогава училище „Екзарх Стефан“, а средното – в ПМГ „Васил Левски“. По-късно участвал в изграждането на редица национални обекти.
Работил е в Българската народна банка, а в продължение на 20 години бил главен счетоводител на промкомбинат „Слънце“. През 2001 г. създал пенсионерски клуб „Орфей“ в Смолян и четири мандата бил негов председател. Четири мандата ръководил и Окръжната ски съдийска колегия.
Животът му обаче трудно може да се побере в списък от длъжности. Георги Милушев бе от онези хора, които не чакат някой друг да направи необходимото. Когато нещо липсваше, той се захващаше сам.
Между 1966 и 1970 г. конструирал собствен лек автомобил. Нарекъл го „РосВен“ – от имената на дъщерите си Росица и Венера. Колата преминала изпитания в Института по транспорта в София и била използвана години наред. Тази история разкриваше нещо съществено за характера му: любопитство, технически усет, търпение и онази особена упоритост, която не приема думите „не може“ като окончателен отговор.
Човекът на читалището
Голяма част от живота на Георги Милушев бе свързана с читалище „Христо Ботев – 1871“ в Смолян. Заедно с маестро Атанас Капитанов създали ансамбъл за народни песни и танци към Строителни войски. През 1951 г. се включили във възстановяването на хоровия състав към читалището. Събрали 60 хористи и 15 оркестранти. По-късно възстановили и оперетния състав.
Като член на читалищното настоятелство Георги Милушев участвал активно в ремонтите и подобренията на сградата. Той бе главен инициатор и организатор за издигането на паметника на Христо Ботев пред читалището. Със собствени средства преместил и поставил нови плочи в двора на църквата „Св. Георги“ – мястото, от което тръгват историята на читалището и училището.
До последните си години продължи да мисли за хората, които Смолян не трябва да забравя. Бе почетен председател на инициативния комитет за изграждането на паметник на архитект Петър Петров. Подкрепи идеята улица в града да носи името на маестро Атанас Капитанов. Когато се постави въпросът за барелеф на големия родопски музикант, отново запретна ръкави.
Най-голямата награда
През лятото на 2024 г. Общинският съвет го удостои със званието „Почетен гражданин на Смолян“. При получаването на отличието Георги Милушев каза, че признанието и благодарността за приноса му към града са най-голямата награда в неговия живот.
Сред отличията му бяха още „Златен плакет „Христо Ботев“, почетен диплом на читалището и званието „Достоен българин“. Но вероятно най-видимите награди са тези, покрай които смолянчани минават всеки ден – паметниците на Ботев, Левски и Раковски.
Годините не отнеха гражданската му енергия. През октомври миналата година той посрещна регионалния министър Иван Иванов с усмивка и с обещание: ако бъде изградена третата лента по пътя Асеновград – Смолян, лично ще му направи паметник. Зад шегата стоеше болката на човек, който цял живот е знаел колко тежко Родопите плащат за своята изолация.
През януари Георги Милушев бе и сред хората, които дочакаха отварянето на пътя през Рудозем към Гърция. Спомняше си времето отпреди осем десетилетия, когато границата била затворена. Бе чакал този момент почти цял живот.
Днес Смолян се разделя с човек, който умееше да оставя след себе си не просто думи, а следи. Паметниците му ще останат по площадите. Инициативите му ще продължат да напомнят, че уважението към миналото има смисъл само когато се превърне в действие.
Поклон пред светлата
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
