Свети Йоаким основава Ивановския скален манастир преди 800 години

Осемстотин години навърши скалният манастир-лавра „Св. Архангел Михаил“, известен като Ивановските скални църкви. Основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким днес той привлича хиляди туристи и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

„В Русе, в България, както и в чужбина се опитваме да организираме големи чествания по повод на 800 години от създаването на скалния манастир-лавра „Св. Архангел Михаил“ – Ивановските скални църкви, и да отделим внимание на неговия основател – монаха Йоаким, който по-късно става първият търновски патриарх“, разказа пред БТА историкът към Русенския музей Евгени Георгиев.

Ивановските скални църкви са разположени в живописното Русенско Поломие, на двайсетина километра от Русе и близо до село Иваново.

„2021-ва година ще бъде посветена на събитието. Началото ще бъде поставено на 18 януари, тъй като от проложното житие на светеца разбираме, че това е датата на неговото успение – тогава православната църква почита Свети Йоаким“, обясни Георгиев.

Той каза, че информацията за идването на монаха в Русенския край е от неговото житие. Това е единственият източник, който посочва присъствието му в тази част на българските земи.

„В житието му е посочено, че след като се замонашва в Света гора и се превръща в уважаван отец, се завръща в родните си земи – в България, като се заселва близо до река Дунав, край днешното русенско село Красен“, разказа Георгиев.

Там издълбава малка църква и пребивава с трима свои ученици дълго време.

В началото на управлението си Цар Йоан Асен Втори /1218 г. – 1241 г./, след като научил за тези му подвизи, дарява на Йоаким много злато. Отецът го използва за богоугодно дело и поставя началото на големия манастир, посветен на Св. Архангел Михаил.

Негови дарители са също Йоан Александър (1331-1371), както и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети.

Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през 13 и 14 век. По време на Второто българско царство манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. „Висарионов патерик“. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Стенописите в църквата „Св. Богородица“ се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство през 1979 година. Година по-рано – през 1978 г., Ивановските скални църкви са обявени за Национален археологически резерват.

„На 18 януари т. г. ще поставим началото на честването на годишнината с архиерейски литургии в Русе и във Велико Търново, където Йоаким е престоял в днешна България“, обясни Евгени Георгиев.

Програмата през годината включва научна конференция с международно участие, издаване на сборник с докладите от форума, както и изложба. Обмисля се през лятото веднъж месечно да има достъп до местността Писмата край Иваново, която сега е извън полезрението на посещаващите манастира.

„Именно там започва основаването на манастира, там е пребивавал Свети Йоаким“, обяснява Георгиев.

Ще има и семинар на открито, посветен на стенописното богатство на Ивановската лавра, която Русенският музей организира съвместно с Великотърновския университет. Предвиждат се традиционните вече исторически възстановки на крепостта Червен, която е в близост до Ивановските скални църкви.

Програмата включва и занимания с деца, като музейните педагози ще ги запознаят не само с манастира, но и със забележителната личност на основателя му. Ще бъде подготвена и малка детска книжка, посветена на Свети Йоаким. Край манастира ще се състои и празник „Децата на Поломието“.

По повод на годишнината ще бъдат издадени и две пощенски марки.

„Опитваме се да отбележим събитието и извън страната. Обърнали сме се към монашеското братство на българския Зографски манастир в Света гора. Имаме идея да направим събитие и в Париж, тъй като там е Главният щаб на ЮНЕСКО. Ивановските скални църкви е от първите паметници на България, включени в списъка на световното културно наследство на международната организация“, обяснява Георгиев.

По думите му Ивановските скални църкви е един от най-посещаваните музейни обекти в Русенско, като годишно манастирът-лавра бива разглеждан от около 20 000 туристи.

„При социализация и на останалите части от манастира може да търсим и по-висока посещаемост. Такъв разкош на скални църкви на друго място в България няма. Те са повече от 10, с толкова много стенописи, със запазени три ктиторски портрета на представители на царските фамилии на Средновековна България – т.е. това е царски манастир, обдаряван от българските владетели. На друго място няма такова нещо у нас“, казва Евгени Георгиев.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!