Офроуд от Арда до Паранести: Родопчани преоткриват забранения път и чупят „желязната завеса“

Джиповете тръгват при първи изгрев и оставят след себе си само кални коловози и ентусиазъм. Изпълнени с желание да прекрачат някогашната „зелена граница“ и да пият кафе в селото на гръцките си съседи, жители от родопските села Смилян, Могилица и Арда се втурват по офроуд трасето към Паранести. Придружава ги кореспондентът на БТА Елена Павлова, за да разкаже какво се случва, когато ограниченията отпаднат, а съседите от двете страни на планината се преоткрият.

Групата, която преодоля снежните бариери

Всичко започва от село Могилица, където няколко ентусиасти се събират с високо-проходими автомобили, а към тях се присъединява и екип на БТА – Смолян. Маршрутът към Гърция минава по познато асфалтово шосе до Горна Арда, после обаче джиповете се втурват по заснежен горски път, осеян с кал, лед и зеещи пропасти на завоите.

Шофьорите признават, че въпреки опита си, усещат адреналина от екстремния терен. „В тези участъци ти трябва да си нащрек всяка секунда – заледено е, отстрани пропаст, а в същото време искаш да гледаш какво има отпред, зад теб и встрани“, споделят участници в пътуването.

Слав Башов: „Тук навремето се стреляше по нарушителите“

След около час колоната стига до 101-вата гранична пирамида, останала като спомен от времето, когато районът бил патрулиран и опасан с бодлива тел. Слав Башов, председател на сдружение „Граничен район Могилица“, не крие емоцията си: „Тук едно време се стреляше по нарушителите, а сега минаваме, без да се притесняваме. Радвам се, че доживях да сляза от другата страна на Могилица.“

Този момент бележи и символичния край на „желязната завеса“ за групата, която след още половин час се озовава на по-добре поддържан горски път.

Снегът започва да отстъпва на чакъла, а пред пътуващите се появяват складирани огромни дървени трупи, останали от горската сеч.

Когато асфалтът най-накрая се показва край язовир на р. Места, участниците си отдъхват с усмивка. След близо два часа и половина от старта те вече се оказват в гръцкото село Паранести (или Гара Бук, както го наричат по-възрастните родопчани).

Среща с кмета на Паранести: „Баща ми прокара пътя“

В Паранести ги очаква кметът Анастасиос Кагиаоглу. Мястото на срещата е административната сграда в с. Никифорос, където гърците посрещат българските гости с кафе и гостоприемство. Кагиаоглу разказва, че баща му, който управлявал общината 30 години, прокарал първите горски трасета към българската граница.

Дискусията се завърта около идеята за официален туристически път между Горна Арда и Паранести. От българска страна се включват няколко предприемачи и земеделци, които изтъкват какво икономическо значение би имал един такъв маршрут. „Ако пътят стане по-добър, очакваме повече туристи от Гърция, а ние самите ще можем да изнасяме стоки в обратна посока“, отбелязва един от шофьорите, Бойко Златев.

Кметът Кагиаоглу уверява, че ще разисква темата с представителите на гръцката периферия „Източна Македония и Тракия“ и приема покана да гостува в Могилица през март. Тогава се очаква да присъстват и представители на Община Смолян, за да проучат конкретно как двете страни могат да съдействат за реализирането на т.нар. „трансграничен път“.

Триумфът на едно „кафе“ в планината

След официалната част, между чашите с кафе, разговорът се изпълва с лични истории. Българите от смолянските села споделят спомени за рестрикциите по границата – разказват за „кльона“ и за минираните ниви. От гръцка страна също си спомнят времена, когато роднини отвъд планината са били невъзможна мечта.

Въпреки януарския студ, топлината на срещата е осезаема. Българите подаряват на домакините смилянски фасул – емблемата на техния край, а гърците ги канят на ежегоден фестивал на картофите в Лекани. „Преди си мислехме, че тая граница е непреодолима преграда, сега я прекосяваме за две-три часа и сядаме на обща трапеза“, коментират участници от двете страни.

Кметовете на Смилян и Могилица в Паранести

Водени от кмета на Смилян Чавдар Червенков и председателя на сдружение „Граничен район Могилица“ Слав Башов, група ентусиасти стигат при гръцките си домакини по близо 30 км черен път.

На срещата кметът на Паранести Анастасиос Кагиаоглу подчертава, че от гръцка страна съществува силен интерес за прокарване на път през Арда, който би осигурил достъп до гръцките територии за българските туристи, но и обратното – гърци да посещават по-лесно българските родопски забележителности.

Кметът на Смилян Чавдар Червенков пък се ангажира да помогне за строителните дейности от българска страна, ако гръцките власти изградят окончателно своя част от трасето на юг. „Имаме огромно желание да разширим възможностите за туризъм и да направим района по-привлекателен“, заявява той. Гръцките домакини запознават българските си гости с идеята за общи културни събития, а родопчани ги канят на традиционния Празник на смилянския фасул през октомври.

Разговорът завършва с решение да се инициират нови срещи, вече на ниво община Смолян и регионално управление в Гърция, за да се разгледат конкретни възможности за финансиране и реализация на пътя.

„Границата е мост, а не пропаст“

Дните в края на миналата седмица се оказват символични за хората в Родопите: в рамките на няколко дни се случват и делови, и приятелски срещи, които показват колко много се е променило отношението към някога строго охраняваната бразда.

„Сега ни спира само заледеният път, а не стражите или бариерите“, шегуват се родопчани, докато прибират джиповете си. И добавят, че чакат с нетърпение пролетта, когато калта ще изсъхне, но и когато ще трябва да се поставят по-конкретни въпроси за строителни дейности, финансиране и административни процедури.

Всички се надяват, че след присъединяването към Шенген пътят „Смолян – Арда – Паранести – Драма“ ще престане да бъде само тема за разговор, а ще се превърне в реалност, която да отваря възможности за туризъм, културен обмен и търговия.

Мечтата на поколения родопчани – да пътуват свободно до гръцките си съседи – изглежда все по-близка, а тези две януарски срещи са едно от доказателствата, че понякога и най-здравите огради могат да паднат, когато планината се превърне в приятел в сърцата на хората.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!