„Мария Калас – Виктория Глас“ – един проект, подкрепен от Национален фонд „Култура“

Тази вечер смолянската театрална публика ще може да се наслади на спектакъла „Глас“ в Родопския драматичен театър. Проектът се реализира от Наталия Лечева и Антон Тонев-Тони в партньорство с РДТ и е подкрепен от Национален фонд „Култура“, програма „Творчески инициативи“.
                         
Историята
Едно изключително талантливо момиче се явява на прослушване в операта и приема да стане най-грижливо пазената тайна – дубльорка на Мария Калас. От този момен с кариерата й е свършено, започва обсебването от таланта на Примата. Така до безкрай. Обсесивното разтройство не е всичко, една дребна случка преобръща живота й и води до раздвояване на личността… Коя е Калас, тя или аз? Самата Калас също не може да й отговори, защото отдавна пее в небесната опера.

Влюбването
От пръв поглед. Още докато гледах своя приятел и колега Мишо Милчев  в „Мадам Мишима“ в театър „София“. Харесах автора. А после се оказа, че непрекъснато мисля за спектакъла дни наред. Разбрах, че съм влюбен. Мишо получи „Икар 2015“ за ролята, Елена Алексиева – авторът, също „Икар 2015“ и номинация за „Аскеер 2015“! Значи не бърках. Многопластов, космополитен автор, на места лаконичен, абсолютно точен изказ, без украшения и панделки… От малкото български автори, които не се давят в бъбривост, автор който знае колко тежат думите! /Коментарът е на Антон Тонев-Тони/

Авторът – Елена Алексева
Награда „Хеликон“ 2006 за сборника с разкази „Читателска група 31“. Награда „Аскеер“ 2013 за пиесата „Терапевтът“ – Народен театър „Иван Вазов“, режисьор Крис Шарков. Награда на „Обществото на независимите критици“ 2014 за постановката „Глас“, моноспектакьл на Ивана Папазова – Драматичен театър Пловдив, режисьор Калин Ангелов. Награда „Икар“ 2015 за „Мадам Мишима“, моноспектакъл на Михаил Милчев, сдружение „Артсензориум“ и театър „София“, режисьор Калин Ангелов. Дебютира със стихосбирката „Бримка на сърцето“ в 1994 г., а романът й „Свети Вълк“ е обявен за роман на 2019 година.

Музикална среда и вокал – маестро Кирил Търпов
Публичен дебют – 1981 в НДК с „Историята на войника“ от Игор Стравински – диригент и режисьор. През 1982 г. Търпов организира първия си фестивал „100 години Игор Стравински“. Като диригент в Свиленград е лауреат на Пети, Шести и Седми републикански фестивали на художествената самодейност. В 1994 г. учредява Фондацията „Музикална младеж“, организира и ръководи най-изтъкнатите камерни оркестри за периода 1981 – 1995: „Колегиум за камерно изкуство на 20-ти век“, „Колегиум Музикум Пловдив“, камерен оркестър „Музикална младеж“ и др.
От 1999 живее и работи в Ню Йорк. Член на „Асоциациата на Американските хорови диригенти“. Там реализира идеята си за българо – американски форум на изкуствата „Фестивал на светлината“, където хорове от САЩ заедно с български хорове концертират заедно. 2003-та година организира фестивала „Български сезони в Ню Йорк“. Дирижира различни оркестри, а през 2004-та основава камерния оркестър „Младите солисти на Ню Йорк“, който през 2005-та прераства във Фондация „Камерно общество на младите солисти на Ню Йорк“. До 2008 г. следват концерти и оперни представления в Европа и САЩ. От 2009-та е преподавател и диригент в системата „Charter Schools” на САЩ.
2014 – 2015 е диригент на оркестъра на трупата „Шен Юн“, с която дирижира над 100 спектакъла в цял свят. От 2016-та възстановява „Хорова школа Свиленград“.

Виктория Глас – Наталия Лечева – творчески дестинации:
1993 г. завършва Театрална школа “Т&T” гр. Пловдив. Постъпва в „Малък театър Пловдив“ още преди да завърши. Същата година спечелва конкурс за актьори в Куклен театър Ловеч. 1993 – 1994 г. е част от трупите на кукления, музикалния и драматичния театър в Ловеч. Дебютира с ролята на Катерина в „Железния светилник“, постановка Юлия Огнянова.
От 1994 г. е част от трупата на РДТ-Смолян. 2000 г. става член на трупата на „Илкова театър“ в София. 1999 г. – награда за Културен деец на годината на гр. Смолян. 2006 – 2007 г.– награда за най – добра актриса за участие в спектакъла „Шестте пингвинчета“ на Кукления фестивал в Благоевград.

Режисьор: Антон Тонев–Тони – творчески дестинации:
От 1979 г. стажант-актьор в Пловдивски куклен театър. Студент на професор Островски. От 1981 г. още като студент участва в спектакли на Младежки театър и Театър „София“, снима в киното. През 1985 г. още през първия си сезон в Хасково получава наградата за млад актьор на националния фестивал за младежка драма и театър и наградата на САБ за млад актьор, еквивалент на „Икар“. От 1990 г. е актьор в Пловдив, където създава Театрална школа Т&T. В Театър „А Парт“ поставя „Две стрели“, а в Т&T – „Tрите прасенца“ и „Скопеният“. От 1993 г. е в състава на Театър „Сълза и Смях“, където дебютира в „Чудото на свети Антоний“, постановка Вили Цанков, като Свети Антоний. Следват четири постановки на телевизионният театър, гастроли в страната, участия в „Театър Барбуков“ и „Театър Перпетуум Мобиле“. В „Комедиен театър Георги Парцалев“ поставя „Няма да платим, няма да платим!“ От 2011 г. е автор, режисьор и актьор в „Пътуващ театър за деца Елени“. Пиесата му „Кръстопът на пчелите“ е номинирана за Голямата награда на Националния преглед за нова българска драма „Иван Радоев“ 2011. А пиесата му „Нулева точка“ е поставена в Словения и Сърбия.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!