Забрави ли Община Смолян най-голямото си село?

Липса на канализация, разбити и неасфалтирани улици, пропаднали подпорни стени. Това е картината в най-голямото село в община Смолян – Смилян. Години наред жителите на населеното място сами се опитват да възстановяват авариите, срамувайки се от туристите, които пълнят лятно време къщите за гости. А на десетките жалби, които изпращат до администрацията в Смолян, никой не обръща сериозно внимание. Само за един час, прекаран в селото, хората се надпреварваха да се оплакват от липсата на подкрепа от страна на Общината. „Елате да снимате тук, елате там, вижте и това ….” – приканваха ни жителите на Смилян, които се обърнаха за помощ към „Отзвук“.

Най-яркият пример за липса на отговорност към селото е ул. „Висарион Смоленски“. Намира се в началото на Смилян и е с дължина по-малко от километър. В началото тази улица се води асфалтирана, но дупките са толкова много, че асфалтът вече почти се е загубил. А на нея живеят десетки семейства. Хората са принудени да газят в локви и кал. За леките автомобили е трудно да се преборят с дупките, а за майките с малки деца е почти невъзможно да излязат с детски колички навън.

„Постоянни ни обещават, че идва нейният ред – на 1 март почваме, на 24 март…, на 1 април. Но всичко това си остава във времето и улицата ни все още е черен път. За времето, в което живеем, това не е нормално. Плащаме си данъци, винетки, а в същото време трошим колите си по тези пътища“, каза Моника Меркова. Кметът на Смилян Чавдар Червенков обяснил на хората, че парите за улицата са отпуснати, има подписан договор с фирма-изпълнител, но ремонт не започва.

„В Община Смолян много добре знаят за тази улица. От много години искаме да ни я оправят. Проблемът не е от вчера, а улицата става все по-зле и по-зле”, допълва Моника.

„Пълна анархия е това. Не стига друго, ами докараха водата от горната улица да се стича на нашата. Завали ли, тръгва водата надолу и излизаме да отводняваме. Комшията си направи стена, за да не му залива къщата. Два пъти се наводнява моята къща. Сами си осигуряваме филц, товарим с децата, за да пълним дупките. А в същото време слагат на други улици асфалт върху асфалт, напълно излишно“, гневи се Митко Кичуков. Той се грижи за възрастната си майка, която е инвалид. В къщата живеят и внуците му, които при дъждовно време, отиват с кални обувки на училище.

Хората разказаха, че десетина дни преди изборите фирмата-изпълнител докарала един трактор и един камион, но до сега не е започнала работа. „Стоят толкова дни, а никой не работи“, ядосват се живеещите на ул. „Висарион Смоленски“.

Проблемите на Смилян не свършват тук. „Срам и позор. Живеем в 21 век, всеки ден плащаме, плащаме. Вижте ул. „Първи май”. Три години минаха, откакто пропадна част от нея, но никой не я оправя. Опасна е, както за нас – жителите, така и за стотиците туристи, които посещават селото ни“, допълва още Митко Кичуков.

Преди три години част от улицата е пропаднала заедно с тротоара и асфалта. Преминаването и на пешеходци, и на автомобили, е опасно. Обещано е да се оправи проблемът, но и там нещата са спрели във времето.

Оказва се, че селото – с близо 2 000 жители, няма канализация. Всеки се оправя както е намерил за добре, а фекалиите се изливат в реката. Според хората още по времето на социализма от Съвета в Смолян са прокарали тръби, за които им били удържани известни суми, а сега прехвърляли топката на тях – сами да се грижат за канализацията. Такъв е случаят с ул. „Ангел Тунев”, която също е черен път и асфалтът липсва. Във вторник живеещите на нея подадоха жалба до кмета на общината, до управителя на „ВиК”, до Районната прокуратура и до вестник „Отзвук”. „Канализационната мрежа се управлява от „ВиК” – Смолян, но дружеството не изпълнява задълженията си. Тя не може да функционира нормално, запушва се. Непрекъснато фекални води се изливат от нея и замърсяват околната среда и създават опасност от инфекциозни заболявания. Не можем да живеем нормално. Въпреки сигналите ни, жалбите ни, ремонт не се предприема. Търпението ни се изчерпа. Не можем да засеем градините си. Хората настояват да се направи необходимият ремонт и дружеството да отстрани причинените повреди и нанесените щети в имотите на хората“, пишат в жалбата си смилянчани, които прилагат и подписка.

„Заплатихме си тръбите, удържаха ни ги от заплатата, полагаха ги работници от съвета“, спомня си Дора Макакова времето, когато била учителка в местното училище. „Нито са ни обезщетени имотите, нито се грижат за канализацията. Не сме ние собственици на канализационната мрежа, а „ВиК“е. Няколко пъти ни се запушва канализацията, оправяме си тръбите сами. Някой обаче е изкарал две от тях до реката и сега канализацията се излива в градините и тече безразборно. Нито фасулът става, нито картофите. Настояваме да ни решат проблема и да се реши на кой е това съоръжение и да се ремонтира“, ядосва се Десислава Манолева.

Кметът на Смилян Чавдар Червенков: Опитваме се с лични средства и труд, но не може да направим чудеса в селото

Г-н Червенков, живеещите на ул. „Висарион Смолянски” години наред се молят да имат нормална проходимост. Споделиха, че само обещания чуват, но реални действия няма. Какво се случва, и то при положение, че имало сключен договор, имало и финансиране?
Да, има сключен договор, има и осигурено финансиране. Но не мога да отговоря защо не стават нещата. Това не е в компетенциите на кмета на селото. Новият проект, който е направен, е по институциите за одобрение. Доколкото съм информиран, има сключен договор, както за ул. „Висарион Смоленски”, така и за ул.” Хаджи Димитър”, които вървят в един проект. Последното, което знам, е, че е трябвало да се направи нов проект, който да е по границите на регулацията. Днес (вторник – б.а.) ме информираха, че е на финалната права.

Оказва се, че Смилян има много проблеми. Чувствате ли се изоставени от Община Смолян, защото сме наясно, че вие като кмет нямате бюджет и всичко зависи от Общината?
Поне, откакто аз съм кмет, нещата в Смилян се случват. За съжаление, не с темпото, с което аз искам, но се случват – къде с ваша помощ, къде с помощта на хората. Община Смолян се опитва да обръща внимание на най-голямото село. Сега не знам какъв е проблемът – дали не им стигат парите, или нещо друго. Има какво да се желае. Доколкото ни позволяват силите, се опитваме с лични средства и труд, но не може да направим чудеса. Тези неща изискват пари.

Три години ул. „Първи май” е опасна за преминаване, защо не се оправя пропадналия участък?
Официално улицата е забранена за преминаване. Имаше сигнализация, но, за съжаление, жителите на селото я махат. Имаше ленти, плочки, които ограничаваха движението. Очакваме да се започне с ремонта на улицата.

Това състояние на селото не отблъсква ли туристите?
Според вас приятно ли е? Сънувам го. Аз съм най-заинтересованият човек всички неща да се случват в селото. Доверието, което ми гласуваха жителите, ме задължават до такава степен, че каквото е по силите ми, бих го направих.

Advertisement

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!