Днес прошка искаме и прошка даваме

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка.

Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него започва Великият или Великденският пост.

На Сирни Заговезни християните си припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“.

В народните традиции този ден е наситен със символика.

На Сирни Заговезни се става рано сутринта. Жените в къщата си разпределят работата по приготвянето на трапезата.

Варят се и яйца, които ще се сложат на нея вечерта. Мъжете се включват в събирането на дървата за огъня, който се пали привечер в центъра на населеното място.

В района на Хасково месеци преди този ден се подготвят чавгите. Дървените пръчки, които се дялкат не само от мъжете, но и от децата, някъде в района са известни и като стрелки. Те се украсяват и се наричат за всеки от къщата, за животните.

Днес всеки  в къщата иска прошка от другия за кривините през годината. Младите отиват при старите, за да ги помолят да им се прости. После прошка се иска и от останалите хора, които смяташ, че си наранил.

Изразът е: Прошка искам и прошка давам!

След тази емоционална част хората се приготвят за вечерята и за празнуването.

Излизат на мегдана и палят огньовете по тъмно.

Хвърлят чавгите си за здраве, за берекет.

След това се прибират по къщите си и сядат на трапезата.

След вечерята най-възрастната жена в дома завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето. Обредът се нарича по хасковския край „хамкане“. Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Така ритуално дават началото на Великия пост. От този ден нататък до Великден блажно вече не се яде.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!