Батков заплаши Гърция: Ще срежем оградата на граничния пункт Рудозем – Ксанти

Продължаващото затваряне на граничния пункт „Рудозем – Ксанти“ разпали напрежение, достигнало до открити заплахи за срязване на поставената от гръцките власти ограда. Тодор Батков-син обвини Гърция не само в саботиране на свободното движение, но и в несправедливо ползване на българските води по река Места. Междувременно, кметът на село Чепинци Риза Брахимбашев призова за намеса на българския парламент и правителството, а в гръцки медии се заговори за ескалация на напрежението и възможни крайни действия.

Ултиматуми и ограждения

Дни след протеста на 23 март Тодор Батков-младши и общинският съветник от Рудозем Радослав Филизов (ГЕРБ) се появиха на неработещия граничен пункт с флекс и категорично заявиха, че ще режат оградата, ако до две седмици тя не бъде премахната. „Даваме срок до 10 април – ако гръцките власти не отворят пункта, аз лично ще срежа бариерата“, заяви Батков. Същия ден той изпрати сигнал до Европейската комисия, алармирайки, че „Гърция грубо нарушава Шенгенското споразумение“, тъй като не позволява дори пешеходен достъп.

Според него, причината за тази блокада е не толкова техническа, колкото политическа и икономическа. „Вече сме част от Шенген, уж няма бариери, а гръцката страна поставя ограда и затрупва горски път с няколко камиона пръст“, подчерта той. Тази позиция беше отразена и в няколко гръцки медии, сред които kavalanews.gr, emakedonia.gr и empros.gr, които описват напрежението като „взривоопасно“ и отчитат, че окончателно разрешение за ползване на пътя все още не е издадено от гръцка страна.

„Несправедливо ползване на българска вода“

Освен въпроса за затворения пункт, Батков извади на преден план и темата за река Места в интервюта пред столични медии. Той твърди, че Гърция получава не просто 29%, а „90% от българските води“, позовавайки се на свои изчисления и на „неспазени клаузи“ в спогодбата за Места. По думите му: „Същата вода отива в язовир „Тисаврос“, където се произвежда електроенергия за 500 милиона евро годишно. После ние я купуваме обратно, ако имаме недостиг. Това е абсурдно!“

Батков настоява, че „властите у нас не са направили необходимите замервания“, в резултат на което Гърция реално ползва 90% от водата на Места. „Не сме длъжни да подаряваме нищо, в Конституцията пише, че водата е изключителна държавна собственост“, заяви той и допълни, че Гърция трябва „да си плаща“ за тази вода, ако иска да я използва за своята електроенергия и напояване.

В официалните документи обаче има две отделни спогодби: Спогодба за водите на река Места (22 декември 1995 г.) – урежда единствено количествата вода, които България и Гърция могат да ползват, както и механизма за наблюдение и контрол върху оттока и качеството. Тук е записано, че Гърция има право на 29% от водите на р. Места, а спогодбата е в сила 35 години.

Спогодба за откриване на три нови гранични контролно-пропускателни пункта (също от 22 декември 1995 г.) – предвижда отварянето на нови ГКПП и свързващи пътища. В чл. 3 се споменава трасе, което да свързва „градовете Пловдив – Смолян и Рудозем – Златоград“ с Ксанти. Документът не уточнява дали пунктът трябва да е в Рудозем или в Златоград. А златоградският бе открит през 2010 г. и де факто гърците си изпълниха ангажимента по спогодбата

Откриването на три нови гранични пункта между България и Гърция е уточнено в друга спогодба (също от 22 декември 1995 г.) . Според текста ѝ, държавите трябва да изградят пътища и да въведат в експлоатация нови ГКПП в няколко региона – включително свързващите Пловдив – Смолян – Рудозем – Златоград – Ксанти. Документът обаче не уточнява категорично дали пунктът трябва да е в Рудозем или в Златоград. А златоградският е открит през 2010 г.

Заради това Батков обвинява южната ни съседка в „нарушаване на поетите ангажименти“. Той е убеден, че България „се е коригирала технически и е изградила пътната си инфраструктура“, но Гърция бави официалното разрешение вече няколко години, дори след като трасето е напълно завършено още през 2021 г.

Силни думи срещу Гърция и призив към българските власти

В своите медийни участия Батков използва остра реторика спрямо Гърция. „Години наред гледаме как ни бавят, как не отварят пункта и как черпят нашата вода. Те получават ползи, а ние – ограда“, заяви той. Според него това е пряко нарушение на принципите на добросъседство и на идеите зад Шенгенското пространство.

Отговорът в гръцки медии е обвинение, че български политици „нагнетяват напрежението“ и превръщат технически неуредици в политически спектакъл. Хората в Родопите обаче смятат, че мълчанието и липсата на реакция от Атина са основната причина за тлеещата конфронтация.

За да привлече вниманието на институциите, след протеста миналата неделя кметът на село Чепинци Риза Брахимбашиев изпрати писмо до Народното събрание и Министерския съвет на България, в което призовава за спешна намеса. Той подчертава, че от затворения пункт страда цялата околност – икономиката замира, а семействата, разделени между двете държави, са принудени да пропътуват значителни разстояния през други пунктове. „Това е нелогично и несправедливо“, отбелязва Брахимбашиев.

Гледната точка на Гърция и коментари в медиите

Според информации в pameevro.gr и kavalanews.gr, гръцката страна е забавила изграждането на пътната инфраструктура, като се позовава на „мерки за опазване на околната среда“ и други технически причини. Официално се твърди, че разрешително за пътя от Димарио до българската граница, макар че е готов, още няма и затова пунктът не може да се отвори.

„Те просто не желаят да пуснат движението, защото им е по-удобно да държат тази граница блокирана.“ – коментира Батков. Макар гръцките медии да споменават заплахата на Батков за рязане на оградата, все още липсва официална позиция от гръцките власти.

Кметът на Чепинци подчерта в писмото си до парламента: „Нашите граждани са лишени от пряк достъп до Гърция, без да разбират защо. Нужна е решителна реакция от българската държава.“

Батков и Филизов са на същото мнение, като не изключват крайни действия: „Ако не реагират, ще режем сами,“ казва Батков. „Това не е геройство, а логично заключение, щом като сме в Шенген – не бива да има огради.“

„Буря в чаша вода“ или дипломатически скандал

Случаят „Батков с флекс на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ може да отмине като всяко чудо за три дни, но има потенциал да нагнети напрежение по българо-гръцката граница.  „Аз защитавам хората от Родопите“, повтаря Батков. „Няма да сме втора ръка граждани, без право да минем по път, който сме изградили. Ако не свалят оградата, ще я махна сам.“

1. Друг е въпросът дали подобен акт на самоуправство ще облекчи или усложни взаимоотношенията между България и Гърция. Този ход вероятно ще привлече още по-голямо медийно и обществено внимание, към което Батков се стреми, но може и да предизвика ответен отговор от Гърция и поредно забавяне на отварянето пътя Рудозем – Ксанти.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!