Шест заплати за всички учители при пенсиониране: Победата на Стефка Василева от Смолян


Когато през 2021 г. учителката Стефка Василева подава документи за пенсия, директорът на ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Смолян, й изплаща две брутни заплати вместо обещаните в Кодекса на труда шест, защото непосредственият й стаж в училището е под изискуемите десет години. Василева решава да търси правата си в съда. Първоначално Районният, а после и Окръжният съд в Смолян приемат, че изискваните десет години стаж трябва да са натрупани изцяло в едно и също училище. Така, според тях, смяната на училището обикновено означава загуба на четири заплати.
Как две инстанции се разминаха с духа на закона
Местните съдилища се вкопчиха в буквалната фраза „при същия работодател“ и под „работодател“ разбраха едно-единствено училище. Тази логика игнорира финансовата реалност на българското образование: независимо дали училището е държавно или общинско, заплатите идват от една и съща публична хазна. Така формализмът измести справедливостта и лиши Василева от полагащото й се обезщетение, което законът цели да осигури за дълъг трудов принос.
ВКС обърна гледната точка
Върховният касационен съд разглежда казуса в открито заседание на 22 април 2025 г., а на 13 май излиза Решение № 262. Съставът под председателството на съдия Илиана Папазова намира, че смолянските инстанции са се отклонили от основен процесуален принцип – те не са обсъдили всички доказателства и доводи, както изискват чл. 12 и чл. 235 ГПК. Но по-важното е друго: ВКС разчита „работодател“ не като отделно училище, а като цялата бюджетна система, финансираща държавните и общинските училища. Учителите, заключава съдът, не избират сами дали едно училище ще бъде слято, прехвърлено или закрито; следователно административните рокади не бива да ги лишават от правата им.
В мотивите си съдът подчертава, че след изменението на чл. 222, ал. 3 КТ от 2020 г. законодателят изрично е разширил обхвата му: изискваните десет години могат да бъдат придобити в „същата група предприятия“ през последните двадесет години, а не само при един и същ юридически работодател през последните десет.
Присъдата в числа
Съдебният акт задължава ОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ да плати на Василева още 7 435 лв. – стойността на четирите неиздължени брутни заплати – заедно със законна лихва от 18 май 2023 г. и 1 226,78 лв. лихва за забавата между 1 септември 2021 г. и 17 април 2023 г. На училището се налага да покрие 3 498 лв. направени разноски за адвокатско възнаграждение и 347 лв. държавна такса. Така личната победа на Стефка Василева се измерва с близо 12 000 лв., но стойността й за колегите – с многократно повече.
Резултатът за днешните и утрешните педагози
Оттук нататък всеки преподавател, който е работил поне десет години в държавни или общински училища през последните двадесет години, има право на шест брутни заплати при пенсиониране, независимо от броя на служебните премествания. Решението на ВКС е окончателно и ще насочва практиката във всички бъдещи дела по темата. Това е повече от лична победа на една смолянска учителка; то е нов стандарт, който може да донесе реални пари в джоба на хиляди нейни колеги из страната. Решението на ВКС не просто тълкува закона – то връща достойнството там, където бюрокрацията го беше отнела.
Урокът на Стефка Василева
Василева не се отказа след две загуби в смолянските съдилища и показа, че правната битка има смисъл, когато целта е справедливост. Със своята упоритост тя превърна личния си спор в прецедент, който защитава хиляди нейни колеги. Решението „Василева“ не просто добавя пари към пенсиите; то връща достойнството в края на дългия учителски път и напомня, че законът работи, когато гражданите настояват за справедливостта си до последната инстанция.
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!